Това е най-компактната и опростена истинска двукамерна печка на дърва, заемаща 0,18кв.м. от вашия под. По въпроса за конструкциите написах дълъг пост тук. Който се е интересувал от т.нар. „ракетни печки“ е запознат с вторичната камера или термоизолиран хийт-райзър. Тук разкривам „тайната“ на първичната камера с бункер, която смея да твърдя е мой принос към подобряването на тези уреди.
Дъното на камерата е решетка 15х15см – това е цялата площ на която стъпват вертикално дървата (две изправени кутии от сок 2л.). Горенето се извършва активно в зона равна на кубче 15х15х15см=3,4 литра! За сравнение у дома Притито 9квт. има камера с обем 30х37х30см или 33,3 литра, което е десет пъти повече. В Притито горивото трябва да заема най-много половината обем, а аз слагам най-често по две цепеници на дъното.
На фиг. 1 е представена камерата, в която изправени са наредени цепениците едни над други. Камерата има изходящ отвор (в зелено), който се закрива от спускаема клапа (в червено). Когато е отворена напълно пламъците (в жълто) обхващат цепениците до и малко над горния ръб на отвора. Сините линии обозначават пушека отделен от цепениците, който е смес от водна пара и горивни газове (виж поста в линка горе). Отгоре камерата е херметично затворена и газовете (пушека) няма как да излязат, а те се отделят непрекъснато. Така изпълват обема между цепениците и най-долния слой влиза в контакт с пламъците преди да бъдат засмукани заедно към хийт-райзъра. В този режим камерата работи както при Гамерите, но веднага след клапата има втори отвор, откъдето подаваме вторичен (свеж) въздух. На записите това става чрез левия отвор в чекмеджето. В нулевата версия на Коминче© направих отворите за входящ въздух големи с оглед наблюдения през тях, а в окончателната версия клапите се плъзгат встрани (и без риск от самоотваряне ;-). В практиката установих, че печката се нуждае от много малко въздух – максимум половината от целия отвор, особено осезаемо при вторичния, но и към скарата (десния отвор) няма нужда от много отваряне.
Ако спуснем клапата надолу до средата (фиг. 2) пламъците биват изсмуквани по-ниско от снижения ръб на клапата и „притиснати“ от водно-горивната смес горе и така част от цепениците бива изключена от активния горивен процес. Горе няма кислород, поради което в цепениците се развива по-активен процес на образуване на дървени въглища. Така вместо да се разпаднат, както при активно горене, цепениците преминават в стадий на тлеене. Тъй като газовете, идващи отгоре по-бързо и лесно влизат в досег с кислорода овъглената дървесина не прегаря и държи горните цепеници по един-два часа. Дори тънките разпалки, които слагам на най-долния ред горят по час и нещо и чак тогава се разпадат под тежестта на горните и им позволяват да се свлекат в зоната на активно горене.
Ако спуснем клапата още надолу (фиг. 3) нещата се променят драстично тъй като на пламъците от активното горене се налага минат през тесния отвор заедно с водно-горивната смес от горните цепеници. Видно е, че няма възможност за разделно преминаване – всички газове се смесват. Още по-малка част от цепениците влиза в зона на активно горене, респективно образуването на дървени въглища се запазва и то при запазена температура в горивната зона. Ако спуснем твърде много клапата горивния процес се забавя тъй като горните газове и малкия отвор ограничават силно активното горене и не се отделя достатъчно енергия за поддържане на пиролизното разпадане в горните редове цепеници. В зависимост от тягата в комина следва да съобразяваме доколко можем да спускаме клапата. Ако вън е студено Коминче© продължава активно да работи, тъй като и през стеснения отвор се изсмукват активно газове и се заместват от входящ въздух. Ако вън е топло тягата е по-слаба и е възможно да започне самозагасване на печката.
Последният изглед е откъм вратата на камерата, в която съм предвидил съвсем тесен отвор. Той се използва при разпалване, но може да се остави леко притворен при съвсем дебели цепеници или при влага в дървесината. Това е изглед при силно спусната клапа (в червено).
Докато редактирах статията изготвих и няколко клипа с подобрено качество. Слагам ги на отделна страница с още пояснения. В тези видеа може да наблюдавате процесите в тяхното естествено развитие. В единия показвам възможностите за равномерно горене в продължение на 12 часа. В другия показвам, че Коминче© може да развива сериозни температури от над 350оС и така да затопли бързо студено помещение. Редуват се етапи на по-силно и по-слабо горене в зависимост от това дали са налице достатъчно стабилни групи от дървени въглени, които да забавят свличането на горни цепеници в зоната на активно горене. С времето намирам начини на подреждане, които дават различна скорост на горенето и съответно интензитет на получената топлина. От месец насам експериментираме по идея на моя приятел добавяне на брикети от слънчогледови люспи. С тях са направени и записите. Тяхната голяма плътност позволява в бункера да се вложи повече горивна маса при същия обем, а остатъчната масленост ги прави по-калорични. След изгаряне на олиото тези еко-брикети догарят по-бавно. Недостатък е образуването на обемна пепел в сравнение с дървесината, което макар да забавя тлеенето при студени дни може да е нежелано поради по-ниската температура отдавана от Коминче©.
За разлика от пиролизните котли Коминче© не разполага с отделно пространство за разлагане на дървесината. Липсват сложните тръбни връзки. При все това Коминче не хвърля в огъня цялото гориво наведнъж, нито пък ограничава входящия въздух в опит да обуздае горенето. На практика Коминче© работи почти като пелетна печка, където горивото се подава на малки порции в богата на кислород среда с тази разлика, че порциите се получават от големи цепеници без да се налага смилането им. За целта се използват физико-химичните свойства на дървесината и гравитацията.
Приятно гледане!
Коминче - място за една добра печка 