Сезонно почистване, сравнение на саждите

Натрупаните сезонни отпадъци дават най-ясна представа за качеството на горене. Количеството пепел при Коминче е много малко, а при саждите лесно може да видите една от причините за повече топлина у дома. По-долу съм представил натрупаните в димоотвода сажди характерни за Коминче и тези от печката закупена от мен преди години. Коминче генерира креозот в кюнеца, но в наистина скромни количества. Принципно причина за креозота и влагата в комина са недоизсушените дърва, а при пелетите влажността на горивото е минимална и такъв да не се образува. Очевидно не е така – вижте препратки илюстриращи проблемите, с които се сблъскват дори потребителите на пелетни котли: https://forum.napravisam.bg/viewtopic.php?f=10&t=61158#collapsePushBox относно конденза, а също така и за креозота: https://forum.napravisam.bg/viewtopic.php?t=13260&start=375#collapsePushBox Освен леко овлажняване на комина в частта над керемидите, Коминче не генерира количества влага от конденз, каквато се описва от потребителите на пелетни котли и камини. Независимо от ниската изходяща температура на димните газове (между 45 и 90 градуса С) отлаганията по комина са минимални.

Горе вляво виждате отлагането на сажди в хоризонталната част на кюнеца на печка тип камина, а вдясно при Коминче в рамките на един отоплителен сезон. Камината е ползвана рядко, предимно с естетическа цел, но въпреки това е натрупала сериозно количество сажди, докато Коминче е ползвана по 8, 12, че и по 18 часа в денонощието с изключение на месец май 2023г. На снимките долу може да сравните саждите от двата типа печка – при камината (ляво) те са мазни, докато при Коминче са сухи, стъкловидни и не оставят сериозни следи при разтъркване между пръстите.

Последните снимки показват просвета на комина, където Коминче е включена. Очевидно няма нужда от почистване. Вдясно виждате общото количество сажди и креозот, извадени от ревизионния отвор на същия. Формират се големи късове креозот, които вместо да се отлагат по стените на коминната тръба се свличат директно към пепелника. Разбира се има и по-малки парчета. Половин леген креозотни остатъци е приемлива цена за сезон работа. Комина е вътрешен и не е термоизолиран към тавана или над керемидите.

Бележка: следва да се спомене, че в химията под креозот разбират маслена течност, лесно запалима, съставена от дестилати на катрана в дървесината, варираща по цвят от безцветна до жълта или зелена. Изолирана още през 1830г. от Карл фон Рейхенбах. Според органите за пожарна безопасност същата е източник на горене с температура до 2000 градуса по Целзий. Въпреки това в средите на топлотехниката със същия термин се обозначава и твърдия налеп, получен вследствие на кондензацията на водата съдържаща се в отработените газове при непълно изгаряне на (мокри) дърва или пелети. Определено твърдите остатъци при Коминче не са горими дори при нагряване с газова горелка. Липсва и масления компонент, който би трябвало да се намира там – виж горе снимките от теста с разтъркване. Засега не съм намерил обяснение на припокриването в терминологията.