Информацията относно параметрите на дървата за огрев е огромна. При все това в уеб пространството често се предоставя базов минимум, който не ни помага да се ориентираме относно чисто практическите аспекти за сдобиване с годно за ползване гориво. В други случаи се публикуват статии и проучвания за специалисти в дървообработването, които са твърде обемисти и предизвикателни за търпението на съвременния потребител. Все пак има и изключения и в края на този пост слагам препратка към един подробен сайт, който дава изчерпателни, синтезирани отговори на важните въпроси за дървата, включително и за ползването им като гориво. Данните за влажността извън показанията на влагомера съм взел от този източник.
Това лято си поставих за цел да установя за колко време изсъхва нарязан и нацепен дървен материал за да достигне до минималната кота от 20% (горна граница за въздушна влажност). Мострата е от габър, но с приближение важи и за буковите дърва. Всъщност габъра е по-плътен и съхне по-бавно. Дъбовите съхнат определено най-бавно, но с преосигуряване (бих сложил двойно) може да си направите извод и за тях.
За нетърпеливите направо обобщавам, че горещия месец август 2023г. плюс 2 дни от септември (33 дни) беше достатъчен за изпарение на достатъчно влага от контролното пънче. Метровицата, от която отрязах първото контролно пънче беше оставена цяла за сравнение на изпарението между нарязана и ненарязана дървесина. Умишлено поставих сцепеното пънче на сянка под терасата на къщата с оглед съхнене само под въздействието на околния въздух. В следващите параграфи съм представил някои базови понятия, както и подробни данни за замерванията и сметките относно влажността, които доведоха до горния извод.
И така общото мнение наложено в уеб пространството, е че са ви нужни две години, за да се сдобиете с напълно сухи дърва за огрев. В много редки случаи съм имал възможност да ползвам такива напълно сухи дърва. И винаги в ограничени количества. Затова пък в болшинството от отоплителните сезони съм се чудил колко ли са ми изсъхнали дървата на етапа, в който ми се налага да ги ползвам. Бързото решение е да си купим влагомер, но има и уловка, както ще се убедите по-долу.
В последните дни на юли ми докараха по 3 кубика бук (смесен с габър) и дъб. Буковите дърва бяха съвсем прясно отсечени и расли в особено мокрия юни. Значи бяха с максималната влажност от 64% по таблицата от източника долу. Подбрах права метровица с възможно най-правилно кръгло сечение и диаметър около 12 см. и в двата края. От такива дърва получавам пънчета, които се явяват около 2/3 от ширината на бункера в Коминче и съответно са предпочитаната ширина цепеница (виж снимките в статията за подреждането). Отрязах 25 см и веднага замерих на среза – очаквано влажността беше в максималния обхват от 42%. При по-силно притискане на електродите на уреда се изписваше грешка – тоест измерването излизаше извън обхвата. Приех 40% влажност, което впоследствие се оказа много погрешно, тъй като сметките не излизаха. Измерих с електронната везна общото тегло – 2,860 кг. Сцепих пънчето на две и го поставих при сухите дърва на проветриво, но сенчесто място. Стартова дата 31 юли 2023г.
На 2 септември проверих какво е положението – везната показваше 2,097 кг. или разлика от 763 гр., които се бяха изпарили от дървесината. Тук е мястото да се отбележи един много важен факт за влажността, която се мери в съотношение към сухото вещество в материала. Това е теоретична величина, тъй като дървото е като сюнгер и минималната му влажност е приблизително равна с влажността на въздуха, с който непрекъснато взаимодейства. При прясно отсечено е възможно влажността да е 100% и дори повече (на 100гр дърво да има 100 гр вода). Оказа се, че няма как дървото ми да е било с 40% влажност, тъй като това означава, че на всеки 100 гр дърво тегло имаме 40 грама вода или общо 140гр. В общата маса на пънчето 140 грама се нанася 20,43 пъти. Тогава водата е общо 40гр х 20,43 = 817гр. и като махнем 763гр. се оказваше, че в пънчето са останали 54 грама, което е невъзможно. Когато обаче използвах табличната влажност на пресни букови дърва 64% сметката вече излезе. 164 грама се нанася 17,44 пъти в 2,860кг. или водата е общо 1,116кг. в мокро състояние, а сухото вещество е 1,744 кг! Така сметката показва, че ако останалата вода е 1,116 – 0,763 = 0,353кг, това прави 20,24% влажност или почти нужните 20%. В същото време уреда показваше около 15% влажност на среза, а когато направих дупчици със свредло в дървесината там показанието за влажността беше 20-22%. Тоест повърхностното замерване се явява донякъде заблуждаващо. В крайна сметка използването на измервателен уред без разбиране може да доведе до грешки от порядъка на 10% и повече, особено в горните гранични стойности на обхвата.
На разцепеното пънче маркирах отделните показания наред със сметките. След 10 дни (на 13.09.23г.) направих отново измерване (виж снимката отгоре) и се оказа, че са се изпарили само 40 грама от водата – явно процеса се забавяше. Влажността вече се изчисляваше на 17,94%. Тогава пристъпих към втората сравнителна фаза на проверката. От голямата метровица отрязах още едно парче със същата дължина (контрола 2), оттам откъдето бях започнал рязането (виж снимката долу). Парчето се оказа дори малко по-дълго от контрола 1, но приемам че сухото вещество в двете е еднакво. Откъм срязаната страна уредът показа пак над 40% влажност, а на предходния срез беше подсъхнало вече до 26,2%. Парчето вече беше 2,512кг. Това означава, че от срязания край за 44 дни се беше изпарила около 350гр. вода. Ако беше отрязана от голямото дърво цепеницата щеше да е загубила около 750гр, колкото контрола 1. Преместих и двете на основния дърварник, който се огрява от слънце и е на най-ветровитото място от двора. Седмица по-късно К1 е с 30гр. по-лека или има влажност от 16,23%. Контрола 2 все още е с 33,7% влажност, което все пак е по-добре от първоначално изчислената 43,9%. Вече не използвам уреда доколкото опасността от сериозна грешка е твърде голяма. За феновете на технологични джаджи следва да се спомене, че меренето на влажност става откъм среза, тъй като уреда използва електрическото съпротивление на електролитите, намиращи се във фибрите на дървесината за оценка на количеството вода. Ако мерите откъм кората, респ. на мястото на сцепване на материала показанията няма да са точни, тъй като или ще измерите съпротивление на електролита в една-две фибри по най-краткия път между двата електрода или ако не разкъсате стената на тези микро-тръбички ще измерите като за сухо дърво с минимум електролити останали.
Последните снимки показват напредъка на съхненето за седмица на най-добри условия до сега (20 септ). Както знаете в предходните дни имаше съществени валежи, което влияе негативно.
Изводи: в топло време 35 дни е минималното време за достигане докъм 20% влажност, което прави нарязаните ви дърва годни за горене, а 50 дни са достатъчни, за да може влажността на дървата ви да падне докъм 16 %. Ако са ви доставили горивото в края на лятото (септември) корекция от 1,5 пъти вероятно ще ви свърши работа – тогава в края на 50 дневен период би трябвало да сте на 20% влажност. В края на октомври ще имам практически отговор чрез контрола 2, но с уговорката, че дървото е съхнало в горещия август от единия си край. Запазил съм останалата част от метровицата, от чиято централна част ще изрежа трета контрола за проверка на съхнене от средата на есента – ноември с цел проследяване на съхнене в условия на влажно време и мраз. Това за една и съща дървесина. Рязането на по-къси пънчета увеличава скоростта на съхнене тъй като водата се придвижва по дължината на фибрите. Тази мярка обаче води до загуба на гориво в стърготини. Разцепването също увеличава площта на изпарение, но най-вече в зоните в които фибрите са се прекъснали при цепенето.
Препратка към източника на информация, откъдето получих най-подредени данни. Същите се потвърждават и на множество други места.
Коминче - място за една добра печка 
Вашият коментар