С вертикалната печка на дърва/въглища човечеството прави огромна стъпка спрямо отворената камина. От всички конструктивни подобрения въведени след изобретяването на стоящата печка (като опозиция на вграденото огнище/камина) най-голям принос има въвеждането на хоризонтална преграда по пътя на димните газове към отвора за кюнеца (на англ. baffler). Тази преграда е довела до десетократно намаляване на дима от печката! След изобретяването и конструкторите добавят различни модификации като довеждане на свеж въздух под нея, променят формата и правят отвори с цел подобряване на вторичното изгаряне. За разлика от откритата камина, стоящата печка е завършен продукт, който трудно може да се модифицира и подобрява без специализирани инструменти – режещи, заваръчни.
И все пак какво според силите си може да направи обикновения потребител домашен майстор в посока подобряване?
Първо да провери с какви пътища за подаване на въздух разполага неговата печка и кои от тях могат да се управляват. Всички клапи и въздуховоди оскъпяват печката и затова производителите си ги спестяват. Клапите за пускане/спиране на въздуха откъм чекмеджето за пепел и дросела на изхода към кюнеца съвсем не са достатъчни за ефективен контрол, но са лесни за запомняне и затова никой не се замисля какво губи от липсата на други. В по-новите печки започнаха да слагат и втора клапа за контрол на вторичния въздух – плъзгач, който е под връхната плоча. Въпросът е колко да отворим тази клапа при условие, че не виждаме процесите в пространството зад плъзгача? В помощ може да ни дойде термометъра на кюнеца, който описах по-долу в точка пет, но има и друг начин ако гледате горенето на грила по точка седма. И така потребителят може:
1. Да проверява периодично дали преградата е на мястото си – ако е плоча, както е в прититата, е възможно тя да бъде разместена, избутана извън стойката си при опити да се зареди по-голямо количество дърва в камерата;
2. Дали не са се натрупали големи количества пепел над преградата, които да пречат на газовете да преминават свободно към комина или да стесняват тази полу-отделена вторична камера (малко пепел е добре, тъй като тя е изолатор и позволява плочата да се нагрее повече);
3. Елементарен трик е подгряването на цепениците преди слагането им в камерата – така те се доизсушават ако навън влагата е голяма и лесно се разпалват. Можете да си направите скара, която да стои върху печката и да ви позволява да сложите цепеници директно над топлите въздушни потоци без да рискувате пожар. Аз използвам скарите от кофите за въглища, които останаха от печката Роза;
4. Ако сте избрали печка с по-голяма горивна камера имате свободата да я модифицирате с шамотни тухли за работа в режим горно горене, което е съвсем просто. Вижте статията с клипа, който пуснах миналата пролет. Обръщам внимание, че при горното горене трябва да се закрие отвора с решетката за пепел, тъй като в противен случай разпалването на цялата купчина става много бързо независимо от факта, че огъня стартира отгоре. При тази модификация захранването на огъня с въздух става само чрез отворите за обдухване на предното стъкло и евентуално фугите между вратата и корпуса на печката. Ако има уплътнение на вратата е възможно обдухващите отвори да са недостатъчни за ефективен процес на изгаряне и да изгубите част от горивната ефективност. Затова следва да решите дали да премахнете уплътнението или да добавите механизъм за стабилно задържане на вратата в леко открехнато положение (1-2мм);
5. Отнемането на топлина от горивните газове следва да се прави разумно. Ако искате да сложите лира, е добре да сложите термометър със сонда (на достъпна цена е например този: https://tfa.bg/product/935/bbq-termometar-sonda-za-vgrazhdane-za-barbekyu-pesht-i-gril-art-14-1029.html ) на кюнеца преди и след лирата. След лирата трябва да имате температура от 150-160 оС. Алтернативно при възможност може да проверите с колко спада температурата на изхода на комина. Ако е спаднала под 120 градуса лирата е твърде голяма.
6. Ако зад печката и около нея бъдат разположени термални акумулатори можете да си позволите да поддържате по-силен режим на печката без да прегрявате помещението. Всеки плътен строителен материал има специфична способност да поема топлина и после да я отдава. Нарича се „топлинен капацитет“. Лесно се намира в интернет таблица със стойностите. За ориентация 1 куб.м. бетон, който тежи 2400кг може да съхрани около 50 квт/ч топлина, ако бъде нагрят от 20 до 90 градуса оС. Същата работа вършат плътни тухли, камъни и прочее материали. Трябва да имате предвид, че фугите между елементите нарушават равномерното затопляне на акумулатора, поради което трябва да бъдат запълвани по възможност с по-плътен спояващ материал. Използването на пясък не е добра опция поради луфтовете между песъчинките, които действат като изолатор. Ако желаете да си оставите опция да преместите печката и зидарията около нея може да ползвате разтвор за зидане на пещи. Прави впечатление, че силата на сцепление с основата е само 0,3 N/mm2 или между 5 и 10 пъти по-малка от лепилата за изолация или за тухли на същата фирма. Ето едно от предложенията на пазара: https://terazid.com/shop/razstvori-na-cimentova-osnova/ogneuporna-smes-za-zidane-terazid-klas-t/ След края на отоплителния сезон планирам отливането на няколко блока от бетон по 20-25кг, с които да изградя термо-маса около моето Прити 9квт. Мисля да са към 300 кг. Това ще е втори етап от подобряването на печката наред с тръби за вторичен въздух – виж 7 по-долу.
Ако не разполагате с място за слагане на топлинна маса около печката може да залепите термоотражатели на стената зад печката, особено ако стената е външна.
7. Клиповете показващи устройството на модерните печки с по-високо КПД ме наведоха на мисълта за доработка на моето Прити (и не само мен). Детайлен оглед показва, че задната стена на печката позволява добавяне на кух грил от тръби точно под буферната плоча подобно на печката Osburn, която показва търговеца в този клип: https://www.youtube.com/watch?v=Vpzm3c8xMe0 около 2мин30сек на записа. Смисъла на тези тръби е да отведат свежия въздух до всички точки от пространството под плочата от една страна, а от друга да създадат неравности под нея и съответно турбулентно смесване на този въздух с идващите отдолу недоизгорели газове. Ако от дупчиците на тръбния грил наблюдавате нови пламъчета, тогава сте уловили точното съотношение между вторичен въздух и невидимите за окото неизгорели части от горивото 🙂 Ето и клип, който показва колко от уж всичките изгорели газове в стара печка отиват в комина: https://www.youtube.com/watch?v=udGZ4EQ77Ug
Успех на всички ентусиасти по пътя към ефективност и опазване на ресурсите!
Коминче - място за една добра печка 
Вашият коментар